Коя стая е свободна във вторник в 11?
Въпросът, който ви задават в коридора, и защо вашето разписание е организирано по начин, който затруднява отговора.
Вървите към обяд и някой ви спира.
"Има ли нещо в Лаборатория 2 във вторник в единадесет? Имаме гост-лектор."
Вие знаете това. То е в разписанието, което сте съставили. И не можете да отговорите, защото разписанието е организирано по класове — тридесет мрежи, по една за всяка група, а Лаборатория 2 се появява някъде вътре във всяка от тях.
Така че се превръща в "нека проверя и ще се върна при теб", а след това е търсене из разпечатки или сканиране на тридесет колони с броене на стаи.
Информацията е там. Просто е подредена под грешното заглавие.
Разписанията се съставят по един начин, а се четат по друг
Това не е недостатък в начина, по който сте го съставили. Разписанието се авторизира по клас, защото така се изразяват ограниченията — тази група има тази дисциплина толкова пъти седмично.
Но се консултира по ресурс. Коя стая е свободна. Кой преподавател е свободен в третия час. Кой друг преподава, когато аз преподавам.
Всеки, който съставя разписания, в крайна сметка поддържа втория изглед в главата си и е единственият човек в сградата, който може да отговори.
Завъртете мрежата настрани
Вместо една мрежа на клас, можете да поискате по един ред за всяка стая, с дните и часовете отгоре. Същото разписание, завъртяно — нищо не е преизчислено, нищо не е пререшавано, просто е подредено под различно заглавие.
Лаборатория 2 става ред. Вторник в единадесет става колона. Отговорът е там, където се пресичат, и отнема около секунда.
Същото работи и за преподавателите: по един ред за всеки, цялата им седмица в една линия. "Кой е свободен сега?" спира да бъде въпрос, който проучвате.
Става по-добре, когато действително поставяте нещо
Четенето е лесната половина. Полезната част е, когато държите занятие и търсите къде да го поставите.
Вземете занятие, което се нуждае от стая, и превключете към изгледа на стаите: мрежата маркира кои стаи са наистина свободни в този ден и час — не изглеждащи свободни, а свободни — и в коя стая е занятието в момента. Не сравнявате две мрежи с надежда. Въпросът "къде може да отиде това?" се отговаря на екрана, който вече гледате.
След това го плъзнете в реда, който искате. Занятието сменя стаята. Не сте отваряли формуляр, не сте търсили поле за стая или въвеждали име на стая, което трябва да съвпада точно.
И ви казва кога грешите
Преместването на занятия на ръка е мястото, където добрите разписания тихо се развалят. Решавате проблема с лектора и създавате конфликт два реда по-надолу, който никой не забелязва до вторник.
Така че мрежата проверява, докато работите. Преместете нещо в слот, който не работи, и тя казва това веднага — не при запис, не при следващо отваряне. И всичко, което не трябва да се мести, може да бъде заключено, така че отговорът да е "не" преди грешката, а не след нея.
Въпросът в коридора, отговорен в коридора
Нищо от това не е нова информация. Всеки един от тези отговори вече беше във вашия .fet файл в момента, в който програмата за решаване приключи. Просто беше подреден за компютъра, който го е генерирал, а не за човека, който трябва да живее с него.
Завъртането на мрежата настрани не променя нито едно занятие. То променя кой може да отговори на въпрос за него — което, когато сте единственият човек в училището, който може да чете разписанието, е по-голямата част от работата.
"Има ли нещо в Лаборатория 2 във вторник в единадесет?"
Да. Или не. След около секунда, докато стоите в коридора.